СИНХРÒННОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от синхронен; синхроничност, синхронизъм. Металът се топи в топилни агрегати, откъдето с леярски кофи по монорелса се транспортира до конвейра за разливане в движещите се форми. По този начин при поточното леярско производство се осъществява непрекъсната взаимна връзка при изпълнение на отделните операции и се постига известна синхронност. Л. Жеглов и др., ИОУ, 149. Типологията на керамиката играе важна роля и за установяването на синхронност между отделните културни ареали. П. Станев, ОНК, 101. Синхронност на развивките (еднаквост по време) може да се получи при постоянна скорост на развиващите лъчи. Д. Мишев и др., ТТ, 38. Отборът не можа да постигне синхронност в играта си и загуби надпреварата.