СИНЧÀГА, -та, мн. -и, м. Разг. 1. Увел. от син (в 1 знач.). Тръгвам, и още как! Синчагите ще довършат и без мене. Й. Вълчев, СКН, 133. Последната вечер той гостува у стар дост, дядо Денчо, в село Малово. Ранко сети тук чудно доволство. Гледа и не може да се нагледа на онези ми ти синчаги на деда Денча, а той ги знаеше малки деца. Просв., 1902, кн. 4, 167. Продължавам да гледам: ето това хлапе... вероятно Петров синчага, а онова натруфено девойче може би е дъщеря на Милка. (превод) БСб, 1894, кн. 3, 227.
2. Неодобр. Синковец (в 1 знач.). – В Стамбул ще е скъпичко – каза Евстати Цонакович. – Моят Станчо ми потроши тази година цяла кесия с махмудии. – Въй, не думай, Евстати! Че ти ще му позлатиш науките на твоя синчага! – учуди се Петраки Златев и заклати неодобрително глава. Г. Данчев, АК, 61. – На неговите години Ангел Кънчев умря за България, братко…, а тоя чорбаджийски синчага по пътя на баща си тръгва... Ст. Дичев, ЗС II, 627. Първите афиши и лозунги бяха изпокъсани от богаташките синчаги и от разни хаймани, които скитореха до късно по кръчмите. П. Здравков, НД, 49.
3. Неодобр. Негодник, непрокопсаник, нехранимайко; синковец. Тръгнал някой си Стефанаки Савов по белослатинските села да агитира за някой си Драган Цанков. Много хубаво е постъпило почитаемото правителство, като се е разпоредило да пипнат тоя синчага за яката и да го въдворят на местожителство. Ал. Константинов, Съч., 46.
4. Силен физически и безстрашен, смел, решителен човек; юначага, синковец. – Господ да дава сила на такива юнаци като Славча, което попипнат, попипнато бива, майстор синачага! Ив. Вазов, Съч. VII, 76 – Кой е той? Митюхина ли? – Не Митюхина, ами Абрамова. Юнак синчага беше той – в шест нападения бе участвувал. БСб, 1895, кн. 5, 467.