СИНЬОРЍЯ ж. Истор. 1. Форма на управление в някои градове държави в Северна и Средна Италия през XIII – XIV в., при която законодателната, съдебната и военната власт се упражняват от едно лице – синьор (тиранин). Френският владетел [Филип VI] иска от съсловията пари, от папата – да осигури кралската корона на Арелат и Виен за сина му, синьория над Италия за брат му Шарл д‘Алансон и правото да контролира всички църковни длъжности във Франция. Ал. Николов, ВУ, 71.
2. Град държава в Северна и Средна Италия през XIII – XIV в. с такава форма на управление. През XVI в. почти всички държави в северната и централната част на Италия престанали да бъдат градове републики и се превърнали в синьории – специфични за тази част на страната държавни образувания. Кр. Кръстев, ПИК, 217. Посланикът на прославената синьория Венеция направи кратко пътуване по Златния рог със султанската ладия. М. Чайлд, Х (превод), 77.
3. Орган на градското управление в средновековен град държава. Наред с него [Големия съвет] бил създаден Малкият съвет, или синьория, и други учреждения, които крайно ограничили властта на избирания пожизнено дож. През ХIII в. изборите за дож и законодателната дейност преминали окончателно в ръцете на патрициата. А. Симеонов и др., ИСВ I (превод), 445. Семейство, в което имало рицари, т.е. хора, които се числели към общността на магнатите, не можело да претендира за участие във властта. Неговите членове не можели да бъдат избирани в синьорията или в комисиите към нея. Кр. Гагова, СЕ, 208. През 1484 г. [Пиеро] е нотариус на Синьорията (на общинската управа). Вл. Свинтила, АБЛ, 29.
4. Сградата, в която се помещава органът на градското управление в средновековен град държава. През януари 1478 г. за първи път се срещат сведения, че лично на Леонардо е била дадена важна поръчка, олтарната украса за капелата „Св. Бернар“ в синьорията на Флоренция. Н. Доспевска, ЛВ (превод), 37. През 1504 Содерини уредил състезание между Леонардо да Винчи и Микеланджело, като ги накарал да изпишат по една военна картина в заседателния трем на Синьорията. Н. Райнов, ИПИ VII, 218.
– Ит. signoria.