СЍНЬОЧЕРВЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е получен от смесването на син и червен цвят; виолетов, лилав, морав. Тромбозата на повърхностните вени на долните крайници се открива лесно. Мястото, където са се образували тромбите, е болезнено, със синьочервен цвят и лек оток. Ил. Щъркалев и др., А, 480. Боровинките могат и да се сушат. Изсушените плодове запазват ценните си качества и от тях става хубав чай. Те имат синьочервен цвят, характерна миризма, сладникав вкус. Б. Мичев и др., ГП, 323-324.
2. Който има такъв цвят. – Дето кандило, там и поп – изговори в скоропоговорка друг от дошлите и откачи от врата си торба, от която се подаваше пъстра опашка на глухар – лъскавите синьочервени пера заблестяха на огъня като седефен накит. Ст. Загорчинов, Избр. пр II, 14. Смущенията и симптомите на кесонната болест при водолазите се появяват от 5 минути до 1 час след неправилно изплуване. Най-леките признаци са парене и сърбеж по кожата, поява на обриви и синьочервени петна, болки в мускулите и в ставите на крайниците. К. Лясков, ЛД, 210. Челото му беше превързано с червен парцал, ботушите му бяха откраднати, синьочервените му стъпала се впиваха и едва-едва потъваха в мократа земя. Пл, 2001, кн. 7-8, 6.
3. Като същ. синьочервено ср. Цветът, получен от смесването на син и червен цвят; виолетов, лилав, морав. Тази година на мода е синьочервеното.