СЍНЬОЧЀРЕН, а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е черен със син оттенък. Окисните покривки, получени върху желязото, имат наситен, хубав синьочерен цвят. Покривките върху алуминия и магнезия са сребристобели и много твърди. НТМ, 1969, кн. 8, 22.
2. Който има такъв цвят. В повечето случаи протеят има жълтобял до кремав или розов цвят. При екземпляри, които са били дълго време осветени, цветът е червенокафяв, а понякога се появяват и синьочерни петна. В. Георгиев, ОВМ, 26. Когато са силно огрети от яркото слънце, хамелеоните стават тъмнокафяви или синьочерни, понякога със светлосини или жълти петна. НТМ, 1971, кн. 7, 26.
3. Като същ. синьочерно ср. Черен цвят със син оттенък. Основен признак [на отравянето с анилинова боя] е характерната цианоза – от гълъбовосиньо до синьочерно, която се появява 1 – 3 часа след контакта с отровата. Д. Калайков и др., ОЗ, 123.