СЍНЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Рядко. 1. Боядисвам в син цвят. Той сложи синка във варта и започна да сини тавана, за да стане малко синкав.
2. Плакна бяло пране във вода със синка (в 3 знач.). Всеки път синеше дрехите, та да станат снежнобели. синя се страд. Съдружниците се доверяват единствено на известните със своите традиции и майсторство сливенски бояджии, поради което отнасят платовете си в Сливен: „Заносям на Сливян на бояджия ямурлука да са синят“. Ив. Русев, ФМ, 163.