СИПÀЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до сипай. Грубото държание на английските офицери спрямо подчинените им сипаи в Бенагалия засилвало недоволството на последните. Сипайската армия станала ударна сила на народното въстание. Ист. VIII кл, 103. Накрая, загубили надежда да получат подкрепление отвън и след тържествено обещание от Нана Сахиб, че ще им позволи да се изтеглят невредими от Канпур, те [англичаните] капитулират. Но сипайският вожд веднага погазва думата си и избива гарнизона. Ил. Тодев, БАВ, 67. Използвайки ангажимента на Лондон в сипайското въстание в Индия, Наполеон започва подготовка на война срещу Австрия. Е. Александров, ИМО, 124.