СЍПАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от сипя1 като прил. 1. Остар. и диал. Сипаничав (в 3 знач.). Едва в 1720 г. някои англичане лекари опитали да видят дали не ще има някоя помощ, ако ся присади на здрав чловек сипаница от сипан чловек. Лет., 1874, 79. Ако стане нужда да се преоблача сипаното дете, чистите дрехи тряба добре да се натоплят. Ал. Козаров, Д, 58.
2. Остар. и диал. Който е боледувал от шарка, шарил се е. Че в нас дойде, мале ле, / една ми млада девойка. / Тва е, мале ле, сипката, / сипката, сипаницата; / я не съм сипан, мале ле, / я ке се сипа да юмра! Нар. пес., РН, 1912, кн. 8-9, 234.
3. Диал. За ръкав и др. – който е украсен с цветна бродерия, везмо. Седи мома в градинчица, / в градинчица под дюлчица / да си шие сипан ръкав. Нар. пес., СбНУ IX, 4.