СЍПАНИЦА ж. Остар. и диал. 1. Само ед. Едра шарка, вариола; голяма шарка, голяма сипаница, едра сипаница, сипка2. По-големият, Куман, бе същият здравеняк, както го знаех от дете. Лицето му беше все така надупчено от сипаницата и аз неволно си припомних как го ядосвах някога, викайки му на подбив „изяден от молци“. Ц. Родев, НЖР, 85. Около полвин милион черкези биле преселени в Мала Азия и България. Глад, тиф и сипаница изтребили по-голямата част преселенци йоще по пътя и в пристанищата. Н. Райнов и др., ИБ (превод), 695. Лицето му [на Пано Градобитнината] от сипаницата беше останало такова, като че са го кълвале мисирки. Ил. Блъсков, ПБ II, 89. Сипаницата (голяма шарка) казват да е пренесена из Индия, както и толкова си други смъртоносни болести. Лет., 1874, 79.

2. Разш. Остра заразна дeтска болeст, съпроводeна с обриви по кожата и лигавицитe; шарка, сипка2. Щом учителят забележи у някой ученик признаци от заразителна болест като: разни видове сипаници (брусница, лещанка, скарлатина и пр.), дифтерит (лошо гърло), магарешка кашлица, краста и др., трябва веднага да го отстрани от училището до оздравяването му. УП, 1914, кн. 1-2, 15. Брусницата е сипаница прилепчива, на която заразителните елементи се намират в кръвта, изпражненията и в изпаренията на белий дроб и кожата, та може лесно да се разпространят чрез облекло. Ал. Козаров, Д, 58. Другите сипаници: червенката, кожушката и лещеницата, са по-благи. Лет., 1874, 83.

3. Обрив; сипка2. От скарлатина заболяват най-често децата между 3 и 8-годишшна възраст. Болестта започва изведнаж. След няколко часа започва изриването (сипването), което първо се появява по гърдите и по корема. Цвета на сипаницата е характерен, червен (scarlat – откъдето произлиза и наименованието на болестта). Ед, 1930, бр. 255, 1-2. Брусница. След като трае трескавото състояние няколко дни, появява се сипаницата от горе надолу. Тази сипаница прилича на малки, кръгли, колкото леща големи бледочервени петна. Ал. Козаров, Д, 58.

4. Остра заразна болест при животните, обикн. при говедата и овцете, съпроводена с обриви по кожата и лигавиците; шарка, сипка2. През годината [1890] се появи епизоотия на едрия добитък „шап“, а по дребния „сипаница“. Х. Кунов, Д, 16. Сипаница (шарка) лекуват с игла и конец, който провират през заболялата част (пъпката или пришката) на овцата или козата и след това със същата игла промушват опашката на здравите за имунизация или леко заразяване. Г. Георгиев и др., ЕБ II, 44. Мама Чавдарю думаше: / „Чавдарю, синко, Чавдарю, / като си стадо зазими, / кърмило приготви ли му? / Че ще зла зима да падне, / зла зима, чума говежда, / овчи шап и сипаница“. Нар. пес., Ив. Зринов, ЧЧ, 94.

Голяма (едра) сипаница. Остар. и диал. Едра шарка, вариола; голяма шарка, сипаница, сипка2. От голяма сипаница много души умират. Лет., 1874, 83. Както в цяла България, даже и в цял Балкански полуостров тази година, също и миналата, могат да се нарекат годините на шарките. По-напред върлуваха скарлатината, дифтеритът, подир тях дойде брусницата и едрата сипаница. П. Горбанов, ИСТО, 88. Дребна (ситна) сипаница. Остар. и диал. Морбили; дребна шарка, ситна шарка. Ни йе било влашка свирка, / най е било черна чума / и дребната сипаница, / та посипа сички моми. Нар. пес., СбАИ, 352. Ситната сипаница хваща всякого. От нея се лежи и леко се минава. Много рядко случаи има, когато едно дете е умряло от ситната сипаница. СбНУ XXVIII, 195.


Източник: Речник на българския език (онлайн)