СЍПВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от сипвам1 и от сипвам се. Горчицата не бива да идва в съприкосновение с метални предмети, защото ги разяжда. Затова сипването ѝ трябва да става посредством дървени, бакелитови и др. подобни лъжици. Б. Великов, С, 153. Отделянето на слюнката само при звука, без кучето да е видяло храната, е вече един по-сложен рефлекс. Десетки пъти е ставало едно и също нещо, по един и същи ред: шум от чинии, сипване на храна, засищане на глада. К, 1967, кн. 3, 15-16. Отвътре кошът е измазан с говежди лайна, а отвън не се измазва с нищо. За сипване и изваждане на житото служи една малка вратичка, поставена високо, почти до покрива. СбНУ XL, 104. Чаят бе вече готов за сипване.
СЍПВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от сипвам2 и от сипвам се. При сипване на зората на 6 юлий 1868 година четата, натоварена в ладията, приближава към българския бряг при с. Вардим, Свищовско. Зв. Цонев, СК, 213. От скарлатина заболяват най-често децата. Болестта започва изведнаж. След няколко часа започва изриването (сипването), което първо се появява по гърдите и по корема. Цветът на сипаницата е характерен, червен (scarlat – откъдето произлиза и наименованието на болестта). Ед, 1930, бр. 255, 1-2.