СЍПЕЕН, -йна, -йно, мн. -йни, прил. Който се отнася до сипей, характерен е за сипей. С помощта на тях [разклонените корени] бялата акация се закрепва здраво върху ронливи склонове. Затова тя се използва за укрепване на стръмните сипейни места. Бтн VI кл, 116-117. По високите части на планината пясъците, размесени с глина, са или поточни и речни, наслагани в малки легла по терасите, или пък сипейни. П. Делирадев, В, 52. Пръстта, завличана малко по малко от пороите, са е уталожила в полите на планината и от нея е произлязло там каменито и сипейно насипище, покрито от страните с трънак и други храсти. Лет., 1876, 135.