СЍПЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от сипя1 и от сипя се. Преклонението на Фотий пред античните писатели и стремежът му да обнови закостенелия и умъртвен от християнската догматика византийски духовен живот срещнали яростната съпротива на догматично настроеното и посредствено духовенство. В своята неумолима злоба срещу този мислител те не са се поскъпили в сипенето на хули срещу него, обвинявайки го, че е еретик. В. Гюзелев, КБП, 167. Хората от дружината, залегнали в окопите си, не мръдвали пред непрекъснатото сипене на снаряди. ВИС, 1930, кн. 9-10, 273. Белите парцали, падающи от небето, го [падналия] засипваха. Вкочанясалото му тяло изчезна под неспирното сипене на снега и нищо не указваше мястото, гдето лежеше трупът. Зв, 1900, кн. 1, 18. Сипене на снежинки. Сипене на обиди. Сипене на остроумия.