СЍПЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. За почва, бряг, хълм и др. – който лесно се рони и образува сипеи. Минаваме гарата Средна Арда. Наоколо пак канари с пещерни дупки като птичи гнезда; и тук-там пръснати малки турски селища с типичните планински каменни къщи върху същата сипеста песъклива почва. Ст. Шишков, ИДА, 10. Укрепителните работи са развити до задоволителна степен, защото в периметрите, дето се работи, е сполучено да се закрепи терен по някои сипести урви и да се предпази работната земя от засипване и завличане. ДНВ, 610. Ротите достигнаха на 500 – 700 метра. Оттук им предстоеше да изпълнят най-трудната част от задачата си – да се доближат до полите на каменистия връх, да се изкачат по стръмните му сипести склонове, покрити с блокове и камънаци, и да атакуват защитниците. БАСВ IV, 317. Там, където сте свикнали да виждате сипести хълмове, се зеленее цветуща градина. НТМ, 1961, кн. 12, 20.