СЍПКА1 ж. 1. Вид кълвач с лъскаво червено петно на главата и пъстро черно-бяло оперение; малък пъстър кълвач. Dendrocopus minor. От групата на пъстрите кълвачи лесно се отличават два вида – това са: малък кълвач, или сипка, с големина на врабче. Трипръст кълвач с големината на кос. Н. Боев, НПП, 136. Между тях [кълвачите] имаше от най-малките, сипките. Ем. Станев, ЯГ, 54.
2. Вид дребна пъстра пойна птичка с напречни бели ивици по крилата, която живее по гори и градини и се храни с насекоми, дребни семена и листни пъпки; обикновена чинка. Fringilla coelebs. Обикновена чинка (сипка) – на големина почти колкото врабче. Гръб кафяв, кръст зеленикав. Ц. Пешев и др., ФБ, 139-140. Другояче се пробуждаше равнината през летните месеци. Тогава тя имаше хубостта на млада невяста, която скорците и сипките будят от сън с утринните си песни. А. Гуляшки, ЗР, 66. Край селските къщи, весело огрени от слънцето, се чува гласът на сипката. „Сип-сип-сип“ – бързо повтаря тя. Елин Пелин, Събр. съч. VIII, 424. Птицата сипка кога почне да вика „сип, сип“, значело, че ще се насипе голям сняг. СбНУ VII, 206.
СЍПКА2 ж. 1. Остар. и диал. Шарка; сипаница. Св. Варвара, 13 декември – тачат за болестта шарка – сипка. Зърнени храни не варят и не ядат. Пекат пити, намазват ги с мед и раздават за здравето на децата. Н. Хайтов, АМ, 292. Млякото се употребява с лечебна цел при много болести: при отслабване въобще, при охтиката, скрофулозата, при сипките. П. Ноев, ЛБ, 120. Убеден, че чрез дрехите въобще могат да ся предават всичките остри заразителни сипки (шарки) като лещенка, скарлатина, баба шарка, Ерисман препоръча най-строга дезинфекция на дрехите не само на болните от тези заразителни болести, но и на ония лица, които са имали съприкосновение с тях. Плов., 1891, бр. 113, 1. Заразителни болести в училищата. В това число влизат: а) сипките, болести които се характеризирват с изринвание по кожата; те са: лещенката, брусницата, шарката. МСп, 1886, кн. 7, 310.
2. Само ед. Стесн. Остар. и диал. Вариола; сипаница, едра шарка, голяма шарка, голяма сипаница, едра сипаница. Селяните знаели, че непременно трябва да се даде курбанът, защото инак, без крава или бик, дохождала сипка или друга болест. М. Арнаудов, СБОЛ I, 44.
3. Остар. и диал. Обрив; сипаница. Кожата по тялото [на войника] да бъде плътна, гладка, мазна, с достатъчно количество косми и без ръбове, сипки или петна по нея. ПСп, 1909, кн. 5-6, 342. Освен големите буци в третата степен на болестта [сифилис] тялото се сипва с малки пришчици, които приличат на циреи. По-често такваз сипка бива на ръцете и краката, а по някой път завзема и половината от тялото на болния. ВОбВ, 1895, бр. 27, 2.
4. Остар. и диал. Остра заразна болест при животните, обикн. при говедата и овцете, съпроводена с обриви по кожата и лигавиците; шарка, сипаница. Предимно овчарите са онези, които се грижат за здравето на стадата и ги лекуват, когато това се наложи. Сред най-разпространените болести в миналото са шапът, метилът, сипката. С. Станкова и др., ИБ, 366. Сипка (шарка) – прилепчива болест. Овцете се умърлушват, малко ядат, кожата им се изсипва и гноясва. РН, 1903, кн. 7-8, 257. В случай че сипката се е появила вече в стадото и десетина брави са се разболели, овчарите веднага отстраняват от стадото болните овце и наблюдават какво ще стане по-нататък. СбНУ XVIII, 89.
5. Диал. Болест по лозята; чернилка (Н. Геров, РБЯ).
СЍПКА3 ж. Остар. Възпаление на ларинкса и гласните връзки; ларингит, сипкавост2. При сипка (трудно говорене) от настиване или пиене на студена вода. Лекарство: взема се 100 гр старо вино, 100 гр чист мед, възварява се: пие се топло 7 – 8 дни като чай. Н. Калчев, НДЛ, 81-82. Ако ли у детето се разболее и гръкланя, тогава дъханието става трудно; появява се сипкава кашлица. Ако ли настъпи благоприятен изход, то кашлицата става по-звучна и малко по малко оздравя болния, но сипката остава още продължително време. Здрав., 1886, кн. 3, 21.