СЍПКАВО нареч. 1. Със сипкав глас или сипкава кашлица. Заговори по едно време, но сипкаво, на прекъсване, с пресъхнало гърло. О. Василев, ЖБ, 392. В дъното на подземния обор се надигна някакъв човек и се разкашля сипкаво, като пъшкаше и охкаше. Ст. Загорчинов, И, 187.
2. Прен. Глухо, дрезгаво и пресекливо. Меко и сипкаво струяха задушевните звуци и в тях сякаш нареждаше и ридаеше жива човешка душа. Й. Йовков, Ж 1945, 18. Ден след ден ехтяха чуковете на каменоделците, звънтяха мистриите на зидарите, сипкаво скърцаха длетата на дърворезбарите. Ц. Родев, От, 84.