СЍПКАВОСТ1, -ттà, мн. няма, ж. Качество на сипкав1. Тези [песъчливите] почви скоро изсъхват, но вследствие тяхната сипкавост (рохкавост) и дълбочина, корените на лозата се развиват съвсем лесно и в дълбоките слоеве на почвата намират винаги достатъчно количество влага. Цв. Пенев, ПОНЛ, 109. През Античността структурата на солта е едрозърнеста и ѝ липсва необходимата сипкавост. Д. Владимирова-Аладжова, СПА, 31. Мазнината се загрява. Прибавя се брашното и се пържи до сипкавост. Я. Каракашева, ТКП, 17. Реката наподобяваше щърбо, потъмняло огледало и събираше в себе си движението на водата, отраженията на околните замислени върби, безпомощната сипкавост на пясъка и аромата на вехнещ жабуняк. Вл. Зарев, ДН, 44.
СЍПКАВОСТ2, -ттà, мн. няма, ж. 1. Качество на сипкав2. Продължителното високо говорене води до сипкавост на гласа.
2. Остар. Възпаление на ларинкса и гласните връзки; ларингит, сипка3. При бронхити, трахеити, ларингити (сипкавост) парната баня е незаменимо приложение. ПрЛ, 1931, кн. 4, 52.