СЍПУВАМ, -аш, несв. (остар.); сѝпя2, -еш, мин. св. -ах и (разг.) сѝпна1, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. сѝпнат, св., прех. Сипвам1. И като зимат медения калайдисан ибрик, сипуват наред въз костите ни струи студена вода. Ив. Вазов, ИСМ, 30. Земи яйце, щом се снесе, промуши му люспата и изцеди му белтъка, после в оная дупчица сипувай ситна сол, дорде се не напълни. Хр. Крантов, ЗИ (превод), 46. Ще се наказват стопани, които не сипуват къщната смет в нарочити сандъци, поставени на сгодно място в двора, отдето градски кола ще минуват правилно да я вдигат, да я прибират и изнасят. ОП, 1928, кн. 12-13, 224. Локантаджията ме погледа учуден, като чу тие думи, веднага остави тезгяха си, дето сипуваше ястие на другите гости. Над., 1900, кн. 3, 262. сипувам се, сипя се, сипна се страд. Чорбестите гозби се сипуват в паница и се кусат с лъжица. СбНУ XLII, 49. Бъчварят е потребен занаятчия там, дето се сипува много вино, както това е в манастирите. ПСп, 1903, кн. 7-8, 583. сипувам си, сипя си, сипна си възвр. и взаим. Дерибеев (сипува си ракия): – Дявол да ви вземе вас: народни хора!... Ив. Вазов, Съч. IV, 1967, 323.