СЍПЯ1, -еш, мин. св. -ах, несв., прех. 1. Правя множество еднородни дребни неща или частици от нещо да падат, обикн. в голямо количество, някъде, по някаква повърхност или вътре в нещо. Вълко, кехаята на Хаджи Драгана, сипеше жито като злато и бележеше с ножа си по рабошите. Й. Йовков, СЛ, 173. Дядо Васил Леката плю в дланите си и започна да сипе пръстта върху дрехите на татко. Прегърнала пресния гроб, мама дълго ви. К. Момчилов, ЗК, 21. Царевичната роначка бръмчеше и сипеше в една кола чистото зърно. Ст. Станчев, НР, 164. Пееха вярно, тъмно и беззвучно: – Кой с десница щедра лихо пръска злато низ падини – и в усои бисер сипе, златно жито да поникне? Н. Райнов, КЦ, 73. Когато вишните цъфтяха, / от нежний мирис упоен, / под тях почивах и ветрецът / прах цветен сипеше над мен. Д. Дебелянов, С 1936, 7. Българките ни посрещаха и сипеха по пътя ни дребно нарязани късчета от масло и сол. Ние смятахме това за знак на приятелско приемане, с което искаха да ни пожелаят честито пътешествие и живо-здраво да стигнем вкъщи. СбНУ XI, 271. ● Обр. По гърба на каменната река слънцето сипеше златен прах. Ст. Станчев, ПЯС, 42. Само чучулигата, несмущавана от никого, сипеше звуци, губеше се във висинето. Пее, радва се на живота, на пролетните цветове, на новата си любов. Сл. Караславов, ЗИ, 123. Божията ръка сипе благодат в моя дом. Овцете ми се удвоиха. А. Каралийчев, ЛС, 17. // Стесн. За дървета, растения – оставям да падат на земята листа, цветове, плодове и под.; ръся. Повял беше първият студен вятър, гората шумеше и сипеше сухи листи. Й. Йовков, СЛ, 50. Нещо леко чукаше в клоните на дърветата. И до ден днешен не зная какъв беше тоя шум. Предполагам, че боровите шишарки сипеха семена. А. Дончев, ВР, 114.
2. Правя така, че някаква течност излиза отнякъде и тече надолу обилно, в голямо количество; лея. Три железни чучура с бронзови релефи на двуглав орел сипят бистри струйки. Ив. Коларов, Е, 5. Каква чешма и на какво място! Деветнайсет каменни корита, отпред калдъръм, три чучура, които бълболят и сипят студена като сълза вода. Й. Йовков, ПК, 10-11.
3. Непрех. За дъжд, сняг и под. – сипя се (в 4 знач.). Студено беше, но вятърът беше престанал и мек снежец сипеше. Ив. Вазов, Съч. XI, 194. Пада ситен сняг. Сипе, сипе. А. Каралийчев, ПС I, 7. Заваля дъжд с буря, ама дъжд! Сипе ли, сипе. К. Видински, НСП, 14. Късно татко ще си доде / от пазар. / Сипе сняг. Дали го свари / на полето? Дали той / ще смогне да превари? Π. П. Славейков, Събр. съч. IV, 237.
4. Прен. За източник на светлина, топлина и под. – излъчвам светлина, топлина, обикн. в голямо количество, някъде, в някакво пространството или върху нещо. Слънцето сипе ярки потоци от лъчи. Й. Йовков, Разк. I, 31. Слънцето беше се заковало над срещните баири, сипеше огън над задрямалото поле и не се помръдваше. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 208. И как се е изцъклило това юнско небе, колко жар сипе това проклето слънце! Д. Ангелов, ЖС, 630. Кротка светлина сипеше кандилото над шарената люлка, в която спеше едно новородено дете. А. Каралийчев, ПС III, 142. Закипя, зашумя пролетта. / Съживи се отново земята. / И – навярно по стар обичай – / сипе слънцето жив пламък. Хр. Радевски, ВН, 17.
5. Правя нещо да пада, да се стоварва в голямо количество някъде или върху някого или нещо. „Бялата батарея“ сипеше гранати. Ив. Вазов, Съч. VI, 105. Аероплани сипеха бомби деня и нощя. Падаха всеки ден невинни жертви. Й. Йовков, Разк. II, 88. Задържа ни честа шрапнелна стрелба, която сипе желязо по насипа на окопа. Л. Стоянов, X, 27. Имало една мома черногорка, която хвърчела по облаците и оттам сипела камъци и други убийствени оръдия върху главите на отоманската войска. З. Стоянов, ЗБВ I, 320. Порои куршуми сипеха вразите. П. П. Славейков, КП III, 278. ● За огнестрелно оръжие. Оръдието сипе снаряди около общината, по площада, навсякъде. Р. Помак, ПА, 28.
6. Прен. Правя така, че множество еднородни действия или неща следват едно след друго, в голямо количество или продължително време. Павел и Петър свалиха брата си Божан на калната земя и сипеха върху му тежки удари. Елин Пелин, Съч. III, 60. Мата не остана безгрижна нито минута. Ще пъхне със сръчни пръсти изскочилия край на пояса на капитана; ще пооправи булото на Стела, която сипеше погледи в лицата на господа офицерите. Д. Вълев, З, 127.
7. Прен. Изричам, казвам нещо (думи, шеги, обиди и под.) едно след друго, в голямо количество; ръся. Навалицата глухо негодуваше, а сетне и гласно взе да сипе презрителни и обидни думи. Ил. Волен, МДС, 76. – Откога сте тук? Всичко ли чухте? – тя сипеше въпрос след въпрос. Б. Несторов, АР, 49. Докато всички на масата си разменят цветя и се смеят на галантните бележки, които Люцкан нарочно сипе по-щедро, той подава на Иванка стрък синя теменуга. Й. Йовков, ПК, 55. Понаправеше ли главата от изпитото вино, Карач ставаше краен във възгледите си, сипеше жлъчни подигравки към всичко християнско. А. Гуляшки, ЗВ, 422. Хората весело се подкачаха, сипеха шеги и сочеха чуждоземния кораб. Н. Данева, З, 53.
8. Прен. В съчет. с гняв, ярост и др. Обикн. с предл. върху. Давам външен израз на гняв, ярост или други силни неприятни чувства чрез думи, действия, обикн. насочени към някого или нещо; стоварвам. Ханджията пустосваше в празната кръчма и сипеше яда си върху прислужника, като го налагаше за щяло и нещяло с тежки юмруци. Ив. Планински, БС, 10. Радевски не иска да си спестява тревогите с усмивка, вместо присмех той сипе гняв. З. Петров, ПС, 92. Ако вместо да се отдава на черни мисли и да сипе злоба, [княз Фердинанд] бе напуснал България, за да попътува малко, за да го позабравят, за да се утaложи огромната натрупана към него омраза, това нямаше да се случи! П. Стоянович, МДН, 80. Сипя жлъч.
9. Диал. Със същ. сълзи. Проливам, роня. Минка йе рано ранила, / йедри йе сълзи сипала / низ ситни скали надолу. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 9.
10. Диал. За шарка и под. – разболявам някого. Отдавна ся слушало, че баба шарка не хващала млекарки, които били сипани веднъж от кравя сипаница. Й. Груев, СП (превод), 95. Тровилото от чловек, сипан така, ако ся пренесе на друг здрав, има същата мощ и сила да привардва за втори път от сипаница. Лет., 1874, 80. сипя се страд. от сипя в 1 – 3, 5 – 8 знач. Само Плеханов можеше да нанесе ония убийствени удари на всички разновидности на опортюнизма, които се сипеха от автора на брошурата. Г. Бакалов, Избр. пр, 34.
СЍПЯ СЕ несв., непрех. 1. За множество еднородни дребни неща или частици от нещо – падам, обикн. в голямо количество, някъде, по някаква повърхност или вътре в нещо. Направи малка торбичка, която напълни с чисто пшеничено брашно, и я завърза на гърба на царкинята. Сетне проряза малка дупчица на торбичката, за да може брашното да се сипе из пътя, по който ще мине царкинята. Св. Минков, СЦ (превод), 35. Коминът на електрическата централа пуши непрекъснато, дървените стърготини се сипят, гатерите режат с оглушителен шум. Н. Стефанова, РП, 48. Чарковете фучаха, камъните бръмчаха, брашното се сипеше из устата им. Ц. Гинчев, ГК, 141. Вършачката бълва наситнена слама, а чистото зърно се сипе в чувалите. З. Сребров, МСП, 13. Кога забиваме гвозд (пирон) в стената, сипе ся кал от лепежа. Й. Груев, Φ (превод) 5. ● Обр. Зачуха се тънки мелодични звукове. Те се лееха плавни и сребристи, издигаха се нежно, понижаваха се сладостно, сипеха се на кристални рулади. Ив. Вазов, Съч. XIV, 185. // За листа, цветове, плодове и др. – капя (в 4 знач.), опадвам. Навън пролетният вятър шумеше в цъфналите овошки и белият цвят се сипеше по зеления килим на тревата. А. Гуляшки, МТС, 58-59. Едва-едва долиташе кроткият брътвеж на реката. От пламналите круши се сипеха листа и шумът от техния кратък летеж умираше в безмълвието на пустата гора. Ив. Венков, ХКН, 61.
2. За сграда, твърда повърхност и др. – загубвам целостта си, руша се, като частици или малки късове се отделят, откъсват от мен. Още веднъж изсъска грамадното оловено зърно и се заби някъде в полусрутените сгради, които се стапяха и се сипеха вече, обзети от пламъците. Зл. Чолакова, БК, 11. Сипе се гипсираният таван над главата ти в аудиторията. Бл. Димитрова, Събр. тв XI, 404. Манол майстор града гради, / дене го гради, ноща са сипе, / камън по камън, дъска по дъска. Нар. пес., СбНУ XLVII, 54. // За нещо рохкаво (пръст, земя и под.) – разпадам се, като от мен се отделят, откъсват частици. Оня ден малко като че бе позамръзнала земята. Сега се е отпуснала, поовлажняла е, станала е ровка. И виж как се сипе... Чудна оран! Т. Влайков, Съч. III, 324. Снегът под краката ни не скриптеше, а се сипеше като пясък в пустинята. С. Кюпрюбашиев, И, 40.
3. За течност – тека надолу, върху някого или нещо в голямо количество, обилно; лея се. Достигнах грамаден скален надвес. От него се сипеше вода като от истински водопад. В. Петров, БА, 75. На пода имаше квадрат от светлина и се сипеше вода. Мръсната капандура бе отворена. Р. Тодорова, КС (превод), 346. И заиграле ножовете и топлата кръв, която течала по острилата им, като по улей, сипела са над главите на жертвите. З. Стоянов, ЗБВ III, 342. // За пот, сълзи и под. – потичам, стичам се в голямо количество. Пот се сипе от челата, душата без сила остава, няма почивка. Елин Пелин, Съч. I, 160. Девойката сядаше край майка си и започваше да бели картофи. В тавата – при картофите, се сипеха сълзите ѝ. Р. Вапцарова, М, 128.
4. За дъжд, град, сняг – движа се от облаците към земята във вид на капки, снежинки или ледени зърна, обикн. обилно и продължително; сипя. От прихлупеното тъмно небе се сипеше гъст сняг, който затрупваше всичко. П. Бобев, ЗП, 86. Малко преди да се замрачи, небето се навъси, затисна околните планински върхове и хребети и както беше опушено, изведнъж побеля от снега, който започна пак да се сипе на гъсти снежинки. Д. Талев, ГЧ, 206. След продължителните дъждове, които се сипеха упорито почти всеки ден, настъпи хубаво време. Б. Болгар, Б, 138. И ето девствен сняг се сипе / над блудния престолен град. Хр. Смирненски, Съч. II, 160.
5. Прен. За светлина, топлина – излъчвам се, обикн. в голямо количество, някъде, в някакво пространството или върху нещо. Сиянието на зората се сипеше бързо, прогонваше нощните сенки и багреше пейзажа с нежното многоцветие на деня. Д. Димов, Т, 556. На слабата светлина, що се сипеше от окачената лампа, Левски се вгледа в лицето на своя приятел. Ст. Дичев, ЗС II, 579. В два часа следобед температурата се повиши значително. Не можеше да се диша. Непоносима жар се сипеше от небето. Гр. Угаров, ПСЗ, 524-525. – Пък горещо, нели ти казвам – посред лято. Огън се сипе през деня от небето. Ами и нощем, като се напече камъкът! Д. Талев, ХМ, 61.
6. За множество неща – падам, стоварвам се в голямо количество някъде или върху някого или нещо. Беше вече тъмно, навсякъде се сипеха шрапнели. Й. Йовков, Разк. II, 219. От двете им страни [на бойците] се сипеха снаряди и мини, свистяха куршуми. Хората падаха, разкъсани или поразени. Ив. Мартинов ДТ, 179. А когато върху кучето започнаха да се сипят залпово куршумите, старецът не утрая и се развика: – Тюююю, бре! Убиха го гиздавото куче, поганци с поганците им! Г. Караславов, Избр. съч. I, 123. Той бяга с всички сили напред по дългата, безкрайна сега улица и по гърба му непрекъснато се сипят камъни, сардинени кутии и цели летви от дъсчени огради. Маск., 1923, бр. 9, 5.
7. Прен. Само мн. За множество еднородни неща или действия, събития и др. – следваме, трупаме се един след друг, в голямо количество или продължително време. Бащата предлага на сина си да подири работа във филологическия семинар на Гьотингенския университет, но синът отхвърля и това предложение. Започват да се сипят писмо след писмо от страна на родителите с обвинения в непослушание и безбожие. К. Гълъбов, Л, 43. Левски пришпори коня. Какво можеше да бъде известието? Напоследък тия известия се сипеха едно след друго. Ст. Дичев, ЗС II, 653. Попаднахме в шпалира на настървените легионери. Почнаха да се сипят удари: по главите, по ръцете. З. Сребров, Избр. разк., 235. Разпратих писма навсякъде из Западна Европа, където имах лични връзки, и ангажиментите започнаха да се сипят, един от друг по-изгодни. Животът ни потече нормално. Л. Добрич, ЦС, 59. Едва бе посегнал към щастието, и пречките започнаха да се сипят една след друга... Ем. Манов, БГМП, 170.
8. Прен. За думи, шеги, обиди и под. – следваме един след друг в голямо количество. Отдето минехме, хората бяха излезли пред дворовете да ни видят – отвред се сипеха шеги, закачки и благословии. Г. Райчев, Избр. съч. I, 159. Хвалбите се сипеха от всички страни. К. Калчев, УЧС, 9. Колоездачът с мъка влачи потъналото си в кал колело. От всички страни се сипят злоради шеги и подигравки. Й. Йовков, ПК, 67. Всред овации, които се сипеха отвред, той направи тържествен, драматичен поклон, сякаш стоеше всред сцената на някой древен театър. Ст. Дичев, ЗС I, 297. Това произшествие наостри още повече бае Гета срещу дяда попа, по адрес на когото захванаха да се сипят цяла върволица епитети и хули. М. Георгиев, Избр. разк., 147.
9. Прен. Обикн. с предл. над, върху. За силни неприятни чувства, настроения – получавам външен израз чрез думи, действия, насочени върху някого. С отказа от пороците Божият гняв вече няма да се сипе над покаялите се грешници. Д. Кенанов, Б, 53.
10. Диал. Боледувам от шарка; шаря се. Че в нас дойде, мале ле, / една ми млада девойка. / Тва е, мале ле, сипката, / сипката, сипаницата; / я не съм сипан, мале ле, / я ке се сипа да юмра! Нар. пес., РН, 1912, кн. 8-9, 234.
◊ Сипя <барабанен> огън срещу (против) някого или нещо. Книж. Остро критикувам, обвинявам, нападам някого или нещо. Каравелов и Ботев сипят безпощаден огън от страниците на букурещкия революционен печат против турските насилници, гръцки йезуити, български изедници чорбаджии. В. Йосифов, Избр. тв I, 779. Сипя огън <и жупел>. Разг. 1. Срещу, против някого. Обвинявам някого в нещо, като си служа с остри и груби думи. На първото представление дойдоха само осемнадесет души. Разгневеният Бохоров сипеше огън и жупел срещу смутения Алурков. – Къде са хората? Нали всички билети са продадени? Й. Попов, СЛ, 67. 2. Срещу нещо. Критикувам, противопоставям се остро на нещо. Той показва на скептиците, които тогава сипели огън и жупел срещу озвучаването на филма, какви нови възможности се откриват с това велико откритие. БНТ, 1940, бр. 10, 1. Сипя се като дъжд. Разг. Извънредно много, в голямо количество се сипя. Закачките, глумите и шегите се сипеха като дъжд. Ив. Вазов, Съч. XXII, 177.
СЍПЯ2. Вж. сипвам1 и сипувам.