СИРÀК, мн. -ци, м. 1. Човек (обикн. дете) с един или двама починали родители. – Докторе, спасете любимата ми жена! Имам три деца малки. Сираци да не стават! Ив. Вазов, Съч. IX, 143. Имаше в Преспа двама братя – Ицо и Миро Бабулеви. Баща им дошъл от село, но умрял рано и ги оставил сираци по на пет-шест години. Д. Талев, ПК, 26. Остана [Иго] сирак на дванадесетата си година; пари и имане много, акъл малко, опитност от живота никаква; опекуни и настойници – всичките до един изедници. М. Георгиев, Избр. разк., 111. Жена му беше ни по-добра, ни по-лоша от другите жени, но в неговото съзнание носеше неизказана вина, сякаш беше му отнела самата душа. Сам той беше от село, при това сирак, близките му бяха селяни, хора прости и неуки, които никога не идваха в града. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 340-341. // Разш. Дете, което расте без родителска грижа. По данни на Централния статистически институт броят на домовете за деца и юноши е 138 с 8425 настанени в тях деца. Само 30 процента от тях са сираци (естествени и социални – изоставени деца). Камб., 1993, бр. 43, 4. Набираните средства ще бъдат изразходвани за подпомагане на бедните и самотни хора, на сираците от „Дом майка и дете“ и на всички нуждаещи се от помощ. Сл, 1991, бр. 4, 3.

2. Прен. Човек, който е сам, няма семейство, близки, роднини. Есенес се чу, че Кондовчето, живописецът, се разболяло от тежката болест. Дорде се чу, че е болно, и умря. Пък нали си беше сирак, без нийде никого, няколко приятели тръгнали да съберат помощи из чаршията за погребението му. Чудомир, Избр. пр, 102. // Човек, който е сам, без спътник в живота. – Сега да ти го кажа, до петдесетата си годинка останеш ли сирак, спукана ти е работата. Ал. Томов, П, 75. И спомних си неволно аз тогава / как често чувал съм рибар да пей: / „Сирак морякът нивга не остава...“. К. Христов, Т, 88.

3. Остар. и диал. Беден човек; бедняк, сиромах, сирота, сиротия, сиротина. Бедният, сиракът, остарява двойно по-бързо. Д. Добревски, БКН, 68. И от чертозите на заможний, та чак и до колибата на сетния сирак туй слово срещаха душите в жажда свята. П. П. Славейков, КП ч. III, 41.

4. Прен. Остар. и диал. Човек, който буди съжаление, състрадание; сиромах, клетник, сирота, сиротина. – Силен мъж беше [Климе Бенков], но млад си отиде, бог да го прости. Харно казва Лазе, ние сме си клети сираци. Е, да има некой от майка роден да поведе народа... Д. Талев, ЖС, 195. Ала ни едни не са претърпели такова унижение както българите. Клети сираци! Вие, които едно време бяхте класически народ между славянските племена, вие бидохте принудени за дълги времена да се понижите до положението на стадо добитъци. БИБ, 1928, кн. 1-3, 186. Сал язе сирак, мамо, / бекярче хода, / сам си постилям, мамо, / сам се покривам. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 68.

Кръгъл (пълен) сирак. Дете, и двамата родители на което са починали. Кръгъл сирак съм. Баща ми загина с кораба, а майка ми през време на чумата. Гр. Угаров, ПСЗ, 31. Дали майка му знаеше, че момчето ѝ ще остане пълен сирак, та толкова често го караше да обещава, че няма да става разбойник. О. Василев, ЗЗ, 22. Лекарство (медикамент) сирак. Мед. Лекарствено средство, което е предназначено за лечение на редки болести и не се произвежда масово. Лекарство сирак е лекарствен продукт, който е предназначен за диагностика, профилактика или лечение на животозастрашаващи болести или прогресивно протичащи хронични заболявания, които засягат не повече от 5 на 10 000 човека на територията на страната. Др. Тончева, РГБ, 26. Съвсем (цял) сирак. Диал. Кръгъл сирак, пълен сирак. Преди да дойде да работи при стареца, [Костадин] беше учил занаят по дограмаджийството, но когато почина и баща му и остана съвсем сирак, един даскал от Инджекьой го взе при себе си за една година и направи хаир, та го изучи на писмо и книга. Г. Томалевски, МЧ, 161. Аз съм сестринец на Найден Геров, син на по-малката му сестра Груда. Оше малък останах цял сирак. Прибра ме уйчо ми Найден, отгледа ме, изхрани ме, изучи ме като свое чедо. Т. Панчев, НГ, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)