СИРÀКИ мн. Истор. Едно от четирите сарматски племена, което е населявало приазовските степи около река Кубан. Като съюзник на Евмел се сражавал Арифарн, царят на сираките, с двадесет хиляди конници и двадесет и две хиляди пехотинци. М. Тачева и др., ХТ II [еа]. Както тези писатели, тъй и други не по-малко древни от тях, наедно с хуните помянуват сарматите и много други племена като сираки. Ч, 1873, бр. 8, 701.
– От гр. σιραϰί. – Друга форма: сирàги.