СИРАКЍНЯ ж. Остар. и диал. Девойка или жена с един или двама починали родители; сирачка, сиротица1, сиротиня. „Баща ти – заразказва той – е много трудолюбиво момче. То немотията ни немаше край, а той сираче без майка. Майка ти беше голяма хубавица и работница. И тя сиракиня.“ Цв. Маркова, ДХ, 124. Дамското отделение при славянския благотворителен комитет наредило да възпита петдесет девойки сиракини сръбкини и българки. Т. Панчев, НГ, 83.