СИРАКУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. 1. За дете – сирак съм, загубил съм единият или и двамата си родители; сиротувам. Най-напред се почва бръсненето на младоженеца (дори и да е кьосав). Той сяда на стол всред купчина от папрат. Сипва му се вино за измиване, след което се сапунисва. Бръсненето извършва „татков майкин“ (на когото са живи родителите и не е сирак или сиракувал). Г. Трайчев, КМ, 191.
2. Работя от детска възраст срещу храна и подслон, защото съм загубил единия или и двамата си родители. Останал ми Начо от три дни сираче, / от три дни сираче, без майка, без баща. / Сиракувал Начо дваесет години / по чуждите врати, по турски чифлици. Нар. пес., БНТв ІV, 473. Стефан мами си думаше: / – Майно ле, стара майчице, / булчето ми е младичко, / сираче е сиракувало, / по хората е ходило, / людски е деца бавило. Нар. пес., БНТв VII, 521. Остана Петър сираче на дванадесет години. / Ходил бе, сиракувал бе, / та стана момче голямо. Нар. пес., Ж. Стамов, СК, 107.