СИРÀЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от сирак. Сираче от дете, Рада от много години живееше под един покрив с хаджи Ровоама. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 66. Сиротно живей тя [Ралица] със своето сираче, ала когато се вгледа във ваклите очи на своята рожба и познае в тях Ива – на бледните ѝ устни цъфва пак оная хубава усмивка, с която само нему се е усмихвала. Кр. Кръстев, БСТЯ, 41. Тя е, викаха, сираче, няма ни чеиз, ни зестра, ще ѝ се паднат две геренлии нивички, остави я, зарежи я, викаха. Г. Караславов, ОХ, 225. Когато след смъртта на мъжа младата набожна вдовица заминала за Русия с твърдо намерение да посвети живота си Богу, тя оставила малката си рожба на попечение на своите роднини, които, вижда се, малко са имали грижа за бедното, лишено от майчини грижи сираче. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 600.
◊ Кръгло (пълно) сираче. Кръгъл сирак, пълен сирак. Кръгло сираче от пелени, дядо му го беше изгледал със сурово кравешко мляко. Ив. Хаджимарчев, ОК, 25. През лятната ваканция около семейната трапеза се събирахме цялата челяд: родителите ми, сестра ми, братовчедката ми Райна, останала кръгло сираче и отгледана от родителите ми. СбЦГМГ, 131. Във вестниците се спомена някак, че в Москва през тая зима са довели из славянските земи една партия бедни малки деца из разрушените от войната семейства, пълни сирачета. М. Стоянов, ДП (превод), 94. Съвсем (цяло) сираче. Диал. Кръгъл сирак, пълен сирак. – Такова времето сега е, дъще. Не знаем що ще стане с нас след малко. Пък аз съм стар, недъгав, болен вече. Без мен съвсем сираче ще останеш. БПр, 1900, кн. 10, 8. Дете се дава [за осиновяване] само в случай, ако е умряла майка му, т.е. ако е цяло сираче. ЖСт, 1893, кн. 3, 212.
~ Наяждам се / наям се като сираче на служба. Диал. Много се наяждам. Наял ся като сираче на служба. Българете така казват, когато са наядат добре. СбВЧ, 192. Не съм останал с десет сирачета на мегдан. Диал. Не съм изпаднал в крайно бедствено, в безизходно положение. Плача като сираче за коматче. Диал. Плача жално, за да получа нещо.