СИРÀЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал.-гальов. от сираче. Ами тие, дето остават, са за жалене. Па и детенцето, милото сираченце, дето не ще запомни майчица и не ще види майчина милувка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 314. Лют студ, глад и най-големи лишения измъчват хилядите сирачета на храбреците, като ги правят жертва на свещената, но и страшна по своите последствия, война. На тия сираченца, на тия птиченца трябва да се помогне. СлГ, 1912, кн. 7-10, 328. Останала Тиха мома, / останала сираченце, / и без майка, и без баща, / и без брата, и без сестре. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 12-13.