СИРÀЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Сирашки (в 1 – 4 знач.). Първо [за героя] е изпитанието сираческа съдба. В романа Ивайло остава кръгъл сирак, след като баща му Драгота геройски загива в битка с ромеите. Стр. Цанов, БЛ, 144. Неда преживяваше със сираческа пенсия като мен, защото след оная история на село баща ѝ получил удар, парализирал се и наскоро умрял. К. Топалов, Н, 114. Тая чувствителност, подплатена от сираческото детство, от уголеменото чувство за страх, бе изострила сетивата до неузнаваемост. М. Ботунски, РД I, 55. Сираческа участ. Сираческо битие.