СИРÀЧКА ж. Остар. и диал. 1. Девойка или жена с един или двама починали родители; сиракиня, сиротица1, сиротиня. Момичето било сираче, без майка, и тази жена му била мащеха. Като чула злата жена [мащехата], че царският син харесал сирачката и ще се жени за нея, още повече я намразила. Л. Черкезова и др., ЛК, 116. Макар и малка още, тя сирачка без майка е, а стари сме ний вече. НЖ, 1907, кн. 6, 9.
2. Прен. Жена, която буди съжаление, състрадание; клетница, сиромахиня, сиромахкиня, сиротица1, сиротка, сиротиня, сирота. Кереков: – Полека, сестрице. Сирачка моя, немила и недрага, ще те изведа аз на живот и слънце! Кураж! НЖ, 1907, кн. 5, 14. Малкиот [синът] останал вкъщи и зел да върши къщните работи: заврел и вода, за да измие на майка си главата. А като подкачил още да налива главата на майка му, сирачката издъхнала и се озъбила. СГ, 1894, кн. 1, 355.