СИРÀШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на сирак, принадлежи на сирак (в 1 знач.); сирачески. Радваха се всички, но не и аз, аз, чуждият в тая къща. Усещах как в моето сирашко сърце се събраха всички нещастни сълзи и тръгнаха към очите ми. Елин Пелин, Съч. II, 122. – Аз колко сирашки сълзи съм пролял още от дете и колко бой съм изял от такива като вас чорбаджии изедници. Ем. Станев, ИК III и IV, 414. И видях – засочиха с пръсти към мен група селянки и селяни. „Той е“ – бутат се. И ми завикаха: „Учителю, учителю бе!“. Досрамя ме: какъв съм аз учител вече – продавам сирашки къщи и ниви... А. Страшимиров, ПР, 613. Продажбата на сирашки неща е недействителна, ако има в нея безмерна повреда и когато тя не е станала с измама. ДЗОИ III (превод), 88. Сирашка пенсия. Сирашки влогове.
2. Който се отнася до сирак (в 1 знач.); сирачески. Нея [Елка] знаеха, че е сираче. В мълчаливия ѝ кротък поглед сякаш светеше отразена скръбта на нейната сирашка участ. Г. Райчев, Избр. съч. I, 99-100. Тя [Марина] смяташе, че баща ѝ загина за свободата на поробените, и с това само се утешаваше. Гордееше се с баща си и по-леко понасяше сирашкия живот. Ст. Мокрев, ЗИ, 238. – Бедното момиченце, в пъклото да беше попаднало, пак по-леко щеше да му бъде, отколкото в ръцете на оная змия – ханджийката!... – Ех, такава е тя, брате, сирашката неволя! Г. Русафов, ИТБД, 178.
3. Който е предназначен за сираци (в 1 знач.); сирачески. Чарлс Спенсър Чаплин ще мине през мъката на сирашките домове, за да заслужи славата на един от най-великите световни артисти. АО, 58. Сираците от тоя пансион ще бъдат прехвърлени и разпределени между другите сирашки пансиони. Буд., 1929, бр. 8, 2. Отдавна би се поставил ключа на този сирашки институт, ако не бяха ежемесечните помощи, получавани от фонда за пострадалите от войните в София. ГСБД, 1927, 10. Сирашки помощи.
4. Прен. Който се отнася до човек, който живее в самота, без семейство или близки; сиротен, сирачески. На мен много ми се иска, след като свърша [студентството], да си ида по-напред дома, иска ми се пак поне за няколко недели да поживея между свои. Че омръзна ми тоя сирашки живот – само между няколко приятели, които често пъти ти дават да почувствуваш по-тежко сирачеството си. Ал. Балабанов, П, 134. Сън сънувах, ой нерадост, / опустяла младост, / гроб в усоя, гроб сирашки / под шумата гъста. П. К. Яворов, Съч. I, 65. Даже в разгара на борбата за роба личността се вижда в страшно усамотение, отровена от скептицизъм, от мисълта за сирашки гроб. Над него само ранно пиле ще нарежда как е минал оттука самотен борец, заровил тук младост и вяра. УП, 1915, кн. 9-10, 413-414.
5. Остар. и диал. За дете, рожба – който е сирак (в 1 знач.); сиротен. Дошле от града, гледали сметките на убития [кмет] и изкарали да липсват 8000 гроша! И продали всичко на сирашката челяд – ама всичко, до игла и конец. А. Страшимиров, К, 61-62. Дават множество стипендии на сирашки деца. Ч, 1871, бр. 16, 511. Турци харесали Радка хубава и наклеветили селото, че им липсали триста коня; поискали или конете, или момата. Селяните дали Радка, че била сирашко момиче. СбНУ XXVII, 238.
6. Остар. и диал. Който е на беден човек; сиромашки, бедняшки. Там не деляха децата на сирашки и чорбаджийски. П. Маджаров, СЗ, 61. Георги отстъпи малко настрана с Божана и ѝ посочи скования покрив с кръста и пешкира. – Да беше ми казал – риза щях да дам за венеца. Скришом от буля! – Нищо, нищо. И тъй ще мине. Да се знае, че е сирашка къща. В. Геновска, СГ, 451. В това време България беше под турско робство, но ръката на турчина не беше тъй тежка за сирашкия гръб, както тая на чорбаджията. В, 1916, кн. 6, 464. А работниците? „Тяхната кръв се лее, тяхното семейство остава сирашко, то гладува, то жадува, то зъзне.“ НВ, 1899, кн. 11-12, 1278-1279.
7. Прен. Остар. и диал. Който буди съжаление, състрадание; беден, клет, сиромашки, сиротен, сирота. С Пендовата Тота впрягаме колата, / докараме малко дърва от гората. / Изорах, посях, сега съм спокойна. / Помогнахме още на сирашка Стойна. Елин Пелин, Съч. V, 151-152. Ти сирашки род селашки, / невидяло мир сърце, / ти се бориш, що да сториш, / рий в пръстта до гроб ръце! П. К. Яворов, Съч. I, 35. Ти мъки не знаеш, а плачеш, / проклинаш ти своя живот, / без тежки вериги да влачиш / кат тоя сирашки народ! Г. Бакалов, КС, 211.
– Друга (остар.) форма: сирàчки.
СИРÀШКИ. Нареч. от прил. сирашки. „Ако ли пък искаш, можеш и тук да останеш“ – след късо смълчаване подема дядо Тодар, забелязал сигурно моята покруса. „Съгласен съм“ – отсичам решително. „Харно тогава. Ще я караме малко сирашки, ама здраве да е!“ И аз оставам. Т. Влайков, Съч. VII, 47. Заран пиле, ой нерадост, / опустяла младост, / пей, нарежда как сирака / сирашки е минал. П. К. Яворов, Съч. I, 61.