СИРЀНА1 ж. 1. Митол. В гръцката митология – морска нимфа, изобразявана като птица с глава на жена или като жена с рибя опашка вместо крака, която подмамва моряците с прекрасното си пеене към гибелни места. Сирените са жени с тяло на птица, които обитават морските острови. Надарени с прекрасен глас, те привличали с песните си мореплавателите и ги погубвали. Й. Атанасова-Георгиева и др., АП, 130. На връщане аргонавтите преживели нови изпитания. Най-страшната опасност за тях бил островът на сирените – птици с глави на жени. Сирените пеели толкова хубаво, че всеки, който приближавал острова, не можел да се отдалечи от него и там загивал. Ист. V кл, 57-58. Освен главните или олимпийските богове у гърците имало още много низши божества: сичките гори, лесове, полета, реки, сичките явления на природата имали свои особни божества или свои гении, таквизи били: разните нимфи, сирени, сатири и пр. Н. Михайловски, РВИ (превод), 70.
2. Прен. Поет. Красива жена, която омайва, прелъстява. Ще блудствам с таз царица, с таз богиня, / сирена, сластница, Семирамида. В. Петров, Събр. съч. III (превод) [еа].
– От гр. σειρήν през фр. sirène и рус. сирена.
СИРЀНА2 ж. 1. Сигнално звуково устройство към превозно средство, в сграда или др., което издава силен, пронизителен звук. Силен трясък и рев на автомобилна сирена го стреснаха и той едва можа да отскочи пред грамаден камион, който отмина в облаци прах. К. Константинов и др., СКК, 10. При необходимост сигнализацията да бъде чута в целия дом и извън него, трябва да се използва сирена. Съществуват различни сирени с малка консумация на ток. М. Мичев, СД (превод), 12. Сирената, която имаме в предприятието за случаи на пожар, аварии и други подобни, изведнъж зави. Х. Челебонов, СбСт, 361. Десетки, стотици сирени предупреждаваха града за смъртна опасност. Свиренето им се сливаше в разстройващ дисонантен акорд, който всяваше ужас. Д. Димов, Т, 376. Основните сигнали на гражданската отбрана са следните: „Въздушна опасност“. Подава се с продължително прекъсващо виене на сирените. Н. Иванов, ГО, 159. Параходна сирена. Пожарникарска сирена. ● Обр. Нея нощ ослепени и мъртви лежаха къщята, / и с грамадни сирени ревеше безумният вятър. А. Разцветников, Ст, 127.
2. Звукът, издаван от такова устройство. Вслуша се в сирената, която още виеше, скочи уплашен и препусна с всичка сила. М. Грубешлиева, ПИУ, 244. Откъм горния край на булеварда се зачу тревожна пожарна сирена. Д. Ангелов, ЖС, 366. Още щом се чу сирената на автомобила, Венче отиде на прозореца. Ст. Чилингиров, РК, 136-137. Широкият бял комин на един английски параход бълва черен дим и с дебелата си сирена предупреждава за своето тръгване. Ив. Мирски, ПДЗ, 136. Отново бури, насрещен вятър, високи вълни и в добавка към това мъгли. По цели нощи не можехме да затворим очи, тъй като в ушите ни безжалостно ехтеше корабната сирена. К, 1965, кн. 9, 15. Прозвуча мощна сирена.
3. Физ. Уред за произвеждане на тонове с различна височина и измерване броя на трептенията при издаване на звук. Когато ударим един след друг няколко клавиша на пианото, ще чуем тонове, за които казваме, че са различно високи. От какво се обуславя това качество на тона, можем да установим със сирената на Савар, представляваща назъбени колела. Когато въртим тези колела с постоянна скорост и допираме последователно до зъбите им пъргава пластинка, ще чуваме тонове с различна височина. Физ. Х кл, 1965, 94.
– От гр. σειρήν през фр. sirène и рус. сирена.