СИРЕНÀР, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Човек, който произвежда, прави сирене1 (в 1 знач.). Произвеждаха се само бяло саламурено сирене и кашкавал от овче мляко. Повечето наши майстори сиренари не бяха подготвени, тъй като учеха този сложен занаят от по-старите майстори. Н. Димов и др., ТМ, 100. Най-условно се очертават две групи [монаси, които имат лична собственост]. Първата е на монасите, които нямат йерархическа степен от клира. Част от тях са шивачи, сиренари, хлебари, готвачи и др. и получават определено възнаграждение, което манастирът им дава. Р. Радкова, БИВ, 137. В мандрата, дето приготвят масло и сирене, работят двама, един маслар (турски – мандраджия), а други сиренар. Л. Каравелов, РПМ, 581. За да се получи добро сирене, това много зависи от подготовката и умението на сиренара. Сеяч, 1900, кн. 8, 455.
2. Човек, който продава сирене1 (в 1 знач.). На ул. „Мария Луиза“ бяха рибарите, касапите, зарзаватчиите. До тях бяха сиренарите. Големи каци сирене, стотици пити кашкавал, а по мрамора масло в изобилие. Г. Каназирски-Верин, СПГ, 34. Влезеше ли човек в софийските хали, които особено за онова време правеха впечатление с огромните си размери, той се озоваваше сякаш на пазар в Изтока. Виковете на продавачите – касапи, рибари, зарзаватчии, сиренари и какви ли още не – ехтяха из обширния салон. Камб., 1993, бр. 42, 6. Докараното преди няколко време българско бяло сирене се продава вече, ала по много по-ниски цени отколкото одринското. Тези от нашите сиренари, които внесоха долнокачествена стока, платиха съразмерно с добитите цени много по-голямо мито. ИкИ, 1925, бр. 24, 5.
3. Разг. Човек, който обича да яде сирене1 (в 1 знач.). Брат ми е голям сиренар – всичко яде със сирене.