СИРЕНÀРНИЦА ж. 1. Помещение или малка работилница, предприятие, където се преработва мляко в сирене1, кашкавал, масло и други млечни продукти. В обществените млекопреработвателни предприятия (мандри) бялото саламурено сирене се е приготвяло от частни търговци – мандраджии, главно за износ. В края на XIX в. и особено в началото на ХХ в. били създадени много частни сиренарници. Н. Димов и др., ТМ, 180. Земледелците се сдружават и основават помежду си сиренарници, на които предават млякото си. Управителя на сиренарницата записва количеството и качеството на млякото, което е получил от всеки съдружник, направя сиренето, продава го, спада разноските и разподеля добитата печалба между съдружниците. Гр. Начович, НСЗ, 116. При втория тип млечни кооперации членовете наемат или сами построяват подходящо здание за сиренарница, снабдяват я с всички необходими уреди и назначават един вещ майстор сиренар. ЗП, 1920, бр. 12, 1.
2. Сградата, в която се намира такова помещение или такава работилница. Погледнете към покрива на сиренарницата и ще видите гнездото с щъркелите и малките им. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 50.
3. Магазин, в който се продава сирене1, кашкавал, масло и други млечни продукти. В сиренарницата на „6-и септемврий“ ще намерите всяка вечер пресни печени юрдечески яйца, прясно масло, прясно сирене, балкански кашкавал, прясна сметана и първокачествено кисело мляко, което се продава в книга. КВ, 1932, бр. 3, 6. Направени са ревизии на заведения за съестни продукти от животински произход като: месарници, колбасници, млекарници, сиренарници, рибарници и др. ВОбВ, 1939, бр. 1, 6.