СИРЕНÀРСТВО, мн. няма, ср. 1. Производство, правене на сирене1 (в 1 знач.) и други млечни продукти. Технологията на кашкавала (кашкавалджийството) е една от най-трудните в сиренарството, поради което кашкавалът не е бил обект на домашно производство както бялото саламурено сирене. Н. Димов и др., ТМ, 224. Немалко от тях [микроорганизмите] се използват за различни производства, например в млекарството, в сиренарството, за получаване на различни киселини и други полезни вещества, за получаване на лекарства. Вл. Станчев, ВС, 7. Според историческите източници производството на сирене е донесено на Балканите от номадски племена от Изток. По-късно сиренарството оттук се разпространява в Италия и по-нататък чак до Британия. БР, 2017, кн. 3, 52. Пастьоризация на млякото в сиренарството. Курсове по сиренарство. // В миналото – занятие, поминък на сиренар (в 1 знач.). В Панагюрище са процъфтявали поминъците: скотовъдство и сиренарство; изработка на чували и на попони от козина. Г. Бакалов, Избр. пр, 241. В Панагюрище е имало преди въстанието [Априлското въстание] следните занаяти: скотовъдство (овчарлък) със сиренарство (кашкавал); джелеплък – търговия с угоени овни, предназначени за продан главно в Цариград; абаджилък. Д. Страшимиров, ИАВ I, 323-324.
2. Дял от селскостопанската наука, който се занимава с въпроси, свързани с производството на сирене1 (в 1 знач.) и други млечни продукти. Земеделското стопанство представлява едно цяло, съставено от отрасли за производството – полевъдство, зеленчуково производство, овощарство, лозарство и т.н., и отрасли за преработка – говедовъдство, овцевъдство, сиренарство и др. А. Тотев, СБНС, 48.