СЍРЕНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е приготвен със сирене1, съдържа сирене1 (в 1 знач.); сѝренен, сѝрен. На лавицата до огнището висяха калайдисаните менци. Над тях бе голямата паница, в която сутрин ни правеха сиренова попара. Ив. Хаджийски, БДНН II, 12. Панделки с четири вида сирена. Отцедете пастата с гевгир и я изсипете в достатъчно голям съд, за да може да се разбърка със соса. Налейте кремообразния сиренов сос в купата с панделките. Т. Хаджийска-Ангелова и др., ИК I (превод), 81-82. Сиренова яхния с праз.
2. Нар.-поет. Който е бял на цвят като сирене1. Кой ще бога да залюшне? / Люшна ще го божа мама, / божа мама с бели ръце, / с бели ръце сиренови. Нар. пес., БНТв V, 135.
◊ Сиренова муха. Вид муха, чиито ларви обикн. се въдят в зреещо и складирано сирене; сиренарка2. Piophila casei. Солената риба трябва да се проверява и за наличие на личинки (червейчета) от сиреновата муха, като се оглеждат повърхността на рибата, хрилете и коремната кухина. А. Георгиев и др., СА I, 273.
СИРЀНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до сирена1. Сиренов глас. Сиренова песен.