СЍРЕЧ съюз. Остар. Книж. Присъединява части на изречения или изречения, които поясняват, уточняват или изказват по друг начин казаното в предходната част или в предходното изречение; тоест. Скоро ние се смъкнахме по кривините, сиреч по планинския път, който с безбройни лъкатушения слазя чак в манастирската река. Ив. Вазов, Съч. XVII, 124. Никога не бива да пише току-тъй, джаста-праста, сиреч каквото му текне в момента. Д. Подвързачов, СбАСЕП, 377. Книгата за него [Захарий] бе неясна. Там се говореше за веществото, сиреч материята, и за естеството, сиреч природата. Вл. Свинтила, СЗЗ, 311. Тя [кашлицата] е най-лошава кога обземе дъхалата, сиреч белия дроб. Ив. Богоров, СЛ, 55. Едната от тези стаи беше за учителите и нейното вътрешно устройство приличаше на старовременните кадийници; сиреч един тесен и нисък одър, постлан с жълта басма. ДЗ, 1867, бр. 6, 22.