СИРЍЕЦ, мн. -ѝйци, м. Човек, който по произход е от Сирия, жител е на Сирия. – Колко пъти съм ти казвал да не ходиш в този бар – казах аз сърдито. – И какво си направила там? – Нищо не съм направила... Просто танцувах с онзи... със сириеца. П. Вежинов, Избр. пр, 90. Сириецът може да има толкова жени, колкото за това му позволяват възможностите. В. Дойков, НС, 12. За да разбият и омаломощят еретиците, византийските императори на няколко пъти преселват големи групи от арменци и сирийци в Тракия. Д. Петканова, КК, 7. Сирийците са последователи на монофизитското учение на Якоба. Лет., 1871, 85.