СЍРИЩЕ, мн. -а, ср. 1. Биол. Четвъртият дял от стомаха на преживно животно, където се образува специален ензим; сирищник. Този начин на хранене [три пъти на ден] е наложителен, защото отделението на сложния стомах при телета, в което става същинското смилане – сирището, е в състояние първоначално да побере не повече от един литър мляко. Г. Хлебаров, Ж, 277. Еленът се храни с трева и листа на млади храсти. Храната в полутечно състояние попада в третия дял на стомаха, а оттам – в сирището, където под действието на стомашния сок става пълното ѝ смилане. Зоол. VII кл, 1966, 149. Лигавицата на свинските стомаси и говеждите сирища съдържа пепсин и липаза. В. Станев и др., ТИП, 116. Солна киселина в сирището на преживните се появява едва към края на смилането. ГСУВМФ, 1938, т. 14, 140.

2. Биохим. Храносмилателен ензим, фермент в състава на стомашния сок у бозайниците, който коагулира казеина; химозин. Други ензими, от които всеки един извършва специален химичен процес, са: протеолитични ензими, които разпадат белтъчините на по-прости съединения (такива са: пепсин, трипсин, сирище и др.). Л. Йоцов, С, 83. В лигавицата на стомаха се намират много жлези, които отделят стомашен сок. Той съдържа солна киселина и ферментите пепсин и сирище. Анат. IX кл, 47. Ферментът химозин, който се съдържа в стомаха на животните, предизвиква коагулация на млякото. Той е известен с популярното име сирище. БР, 2017, кн. 3, 51. Какъв е стомашният сок? Той съдържа сирище, солна киселина и пепсин, ала сирището на малките деца съсирва кравешкото мляко на големи ядки, върху които стомашният сок не може да действува достатъчно добре. Значи, кравешкото мляко се смила трудно. БЖ, 1926, кн. 10, 78.

3. Вещество, получено от изсушен стомах на преживни животни (ярета или агнета) бозайничета, което в миналото се е използвало за подсирване на мляко. Когато затопленото прясно мляко се подсири с мая, се получава сирене. В миналото млякото се е подсирвало и с естествено сирище от стомаха на агне сукалче, което се е пазело изсушено. А. Гоев, ХСП I, 62. За първи път през IV в. е била открита сирищна мая и са въведени различни видове сирене. Според някои изследователи животинското сирище е било известно още през времето на Аристотел. Н. Димов и др., ТМ, 99. Сирище се получава от четвъртите стомаси на млади 3 – 6-седмични телета, хранени изключително с мляко. Оставят се стомасите да изсъхнат и после се екстрахират. ИБТИК, 1936, бр. 31, 4. Като ги [овцете] издои, той даде млякото на мама. Тя го прецеди, па размие сирище и го сипе в него. От сирището то се съсирва. УПр, 1908, кн. 3, 159.

4. Хим. Биологичен продукт, получен от различни едноклетъчни микроорганизми, който предизвиква ферментация на захарите и се използва в хранително-вкусовата промишленост за производство на сирене и др.; мая1. Ние, докато дояхме, тя бе разпалила огъня у дома млякото да подгрее, сирище да му капне, сирене да подсири. Г. Марковски, СК, 156. Преди да се подсири млякото, то трябва да се затопли до 30 – 32°. Поставя се в така затопленото мляко 10 – 15 куб. см течна (фабрична) мая. Не се поставя повече мая (сирище), за да не се получи долнокачествено сирене. БЗ, 1942, бр. 15, 2. Добре е с време стопанинът да вземе грижи за мая. Често пъти течното фабрично сирище, с което си служат много стопани, се получава от пазаря развалено или най-малкото е много по-слабо, отколкото е обявено в етикета на бутилката. ЗСП, 1925, бр. 3, 9.

5. Остар. Казеин (в 1 знач.); сиренина, сирене1. Млякото е течно тяло, което се прави у вимето на животните и състои от сирище (казеин), млечен шекер и от сол, размити във вода. С. Веженов, Х (превод), 105-106. По-долу ний ще видим, че те [веществата] се намират в млякото в съвсем друг вид на тлъстина, на сирище, на захар. Ч, 1872, бр. 13, 571. Както женското мляко, така и кравешкото съдържат едни и същи главни съставни части, а именно: масло, захар и сирище. Обаче по количеството и качеството на тези вещества те се различават доста много. СО, 1895, бр. 12, 276.

6. Остар. Течният компонент на кръвта; плазма1. Кръвта е съставена от две части: сирище и гъсто вещество. НКАФ (превод), 60.

7. Прен. Остар. Най-важното, основното нещо, без което не може да се извърши, осъществи някакъв процес, развитие, движение и под.; мая1. Да се изтъкне пред наши и пред чужди, че в Македония живее не някаква безлична народностна амалгама, а че там е сирището, подквасата на българската култура, която създаде българския гений. Ил, 1938, кн. 5, 14. Колкото да са различни в подробности, всички български семейства имат и нещо общо, особен общ дух, който ги отличава от семействата на други народи. Този дух е онова сирище, което дава живот на народностното чувство, на привързаността към своето родно. БНТв VII, 23.


Източник: Речник на българския език (онлайн)