СЍРМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Сърмен; сирмалия, сърмалия, клаподанен. В неделя, когато се върна Ганчо от селската черква, завари в куртето трима фустанлии с фесове, червени калци, сирмени джамадани и червени сирмени чепкени. Ц. Гинчев, ГК, 336. Дрехите му бяха от зелено сукно с бели сирмени гайтани и ишлемета вред по дикишите и по краищата. Тр, 1887, кн. 1, 10.
– Друга (диал.) форма: сѝрмян.