СИРОМАХЍНЯ ж. Остар. и диал. 1. Бедна жена; беднячка, сиромахкиня, сиротиня, сиротия, сиротица1. Възрожденецът Юрдан Ненов споделя: „Слушал съм неволните вдовици и сиромахини да казват: „Кърпата от главата ще продам само да ми се изучи детето“. Л. Велева и др., СБ, 26. В гръцкия вестник „Епоха“ съобщават, че една сиромахиня, която имала 4 деца, като не могла да ги прехрани, тръгнала да проси по селата, но навсякъде срещала голяма беднотия и отказване. К. Канев, МСМ, 262. Една сиромашка жена жънела на една чорбаджийка. Чорбаджийката взимала ръкойките, уж че много жъне. Свети Илия, като погледнал, гръмнал и убил чорбаджийката. Дядо Господ му рекъл: – Ах, много прибърза. Аз щях да направя така, че да осиромашее и да жъне на сиромахинята. Л. Старева, БСП, 269.
2. Жена, която буди съжаление, състрадание; клетница, сиромахкиня, сиротиня, сирота, сиротица1, сиротка, сирачка. От бедната къщурка излетя една съсухрена от труд у грижи женица... Сиромахинята огледа с обезумели очи пустата улица и във вечерната здрачина прокънтя като писък на ранена птица горестен майчин вик. Г. Русафов, ИТБД, 136-137.