СИРОМАХОМЍЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до сиромахомил и до сиромахомилство. В Русе [Георги Кирков] се сближил с известния сиромахомил Спиро Гулабчев, когото познавал още от Търново. Гулабчев го записал в списъците на сиромахомилската организация, като срещу името му писал: „Харен е, но не е за нас!“. Г. Константинов и др., БП, 210. Той [Борис Делчев] прегледа предварително и ми разкритикува остро първоначалния проект за предговор към моята последна книга. Много съм му благодарен, че ме спаси от някои мои сиромахомилски наивности в него. Т. Боров, СП, 303. Читателят, ако не иска да бъде излъган, да прочете и книгата на Плеханов, в която ще намери и един предговор за нашите анархисти и техните сиромахомилски съждения за социалдемократите. НВ, 1898, кн. 9, 806. Сиромахомилска дружинка. Сиромахомилски идеи. Сиромахомилски настроения.

СИРОМАХОМЍЛСКИ. Нареч. от прил. сиромахомилски. Такива са и много от героите в „Женско сърце“ – български символи, характерни типажи. Серафим най-вероятно дължи шумната си слава и на сиромахомилски настроената критика. Не ми се вярва Йовков да е срещал някъде подобен екземпляр, намерил го е, досущ като Гроздан от „Жътварят“, в социалистическите брошурки, ревностно разпространявани от чудаци като Спиро Гулабчев. СД, 2020, бр. 35-36, 16.


Източник: Речник на българския език (онлайн)