СИРОМАХОМЍЛСТВО, мн. няма, ср. 1. Полит. Дребнобуржоазно народническо течение от 80-те години на XIX в. в България, което се характеризира със състрадание към бедните, сиромасите и според което положението на трудещите се ще се промени чрез просвета, а не чрез класова борба. През Възраждането народът не прегръща горещо нито националната идея на Ранното възраждане, нито революционните идеи на Късното възраждане. А в края на XIX век – нито сиромахомилските, народническите и още по-малко – социалистическите идеи. Пл. Панайотов, ККС, 195-196. Разбира се, солидарността с бедните и онеправданите, която се явява като предтеча на сиромахомилството на Спиро Гулабчев, не извежда Захари Стоянова към едно по-основно и научно изучаване на причините на бедността и на средствата за нейното отстранение – тя си остава типично народническа, сантиментална декламация. Г. Константинов, ЗСП, 44. В тая ниска, тъмна, прашна, разхвърляна и мръсна книжарница живееше и нейният притежател – прочутият родоначалник на оригиналното политическо течение, известно под името сиромахомилство. Д. Казасов, ВП, 80. Сиромахомилството много напомнюва старото богомилство. Това бе едно течение, което беше обхванало голяма част от учащата се младеж в гимназиите, всичко младо и недоволно от миналото и жаждуще за идеали. Д. Благоев, ПИСБ 1906, 97.

2. Прен. Разг. Състрадание, загриженост (често проявявани само привидно) за хора, които са в затруднено положение и имат нужда от помощ. Социалната тематика се отразява [в медиите] по-скоро емоционално, отколкото в контекста на причинно-следствени връзки. Има сиромахомилство вместо представяне на проблемите на работещите. Н. Даскалова, БМБ, 75. – Имам квартира. – Оная дупка ли? – Защо да е дупка? Трите четвърти от хората в града ни така живеят. Миладинов поклати глава и се усмихна: – Тебе, драги, още те мори сиромахомилството... Ем. Манов, Избр. пр I, 188-189. Какво е характерно за стила на съвременните новини? Агресия, неприязън, превзето сиромахомилство. Има и изключения, което е истинска радост за мен. СЛ, 2020, бр. 1, 164.


Източник: Речник на българския език (онлайн)