СИРОМÀХЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от сиромах (в 1 знач.). Пък му хаджие викаха: / – Стояне, върло сиромахче, / и ти се сбираш, / и ти с хаджие да идеш. Нар. пес., БНТв VIII, 71. Един богат търговец беше прибрал от человеколюбие у дома си едно дете сираче и сиромахче. С. Радулов, НД (превод), 38. – То – каже, – дете родено за учение, но паднало на сребролюбив старец. Гледам го и го жаля, барем дрешки му не направя. И то му слугува, сиромахчето. Н. Бозвели, Съч., 212.