СИРОМАШЀЯ, -èеш, мин. св. сиромашàх, несв., непрех. Остар. и диал. Ставам сиромах (в 1 знач.), беден; осиромашавам2, обеднявам1. От ден на ден селото Оголево сиромашееше, а чорбаджи Стоил богатееше. Xр. Максимов, СбЗР, 20. Поминъкът се губи, страната всеки ден сиромашее и народът упада. К. Кънчев, МДЕ, 46. Господарят трупа своите печалби от незаплатената работническа работа, богатее, но затуй пък работникът сиромашее. Тр, 1900, кн. 1, 21. На сестра им се малку паднало [имот], та зели сè да сиромашеат и сиромашеат. СбНУ XLII, 204.