СИРОМАШЍНКА, -та, мн. -и, м. и ж. Остар. и диал. Умал.-гальов. от сиромах (в 1 и 2 знач.). Сиромах ли си, приятелю, спукана ти е работата. Нямаш нищо в къщата си и се въртиш сиромашинката из село за торба брашно да нахраниш децата си. Елин Пелин, ВМ, 322. – Спасе, какво станало, Спасе? Уби ли го, а, убили оня, офицерина, годеника на учителката. Ах, гинат момчетата, Cпасе, гинат сиромашинките!... Й. Йовков, Съч. I, 1989, 303. Сиромашинката побледнял и треперял от страх, укротен и отпуснал глава като осъден на вярна смьрт. Ч. Попов, ПДГ (превод), 9. – Земи си, Гьорге, земи си, / я тая Радка сирота, / сирота и сиромашинка. Нар. пес., СбВСтТ, 492.