СИРОМАШЛЪ̀К, мн. няма, м. Остар. и диал. Сиромашия (в 1 знач.); бедност, беднота, беднотия, нищета, мизерия, сиромашия, сиромаш, сирота, сиротия, сиротинство. Баба Мариница живеела в сиромашлък, но била много работна. Сама си носела дърва от гората. Вл. Демирев, ХВ, 113. – Ами защо го [златното лъвче] продаваш? – попита златаринът. – От нужда, синко. Голям сиромашлък ме е налегнал. Откак е паднал дълбокият снег – огън не съм виждал на огнището си. А. Каралийчев, АТАР, 161. Огледал се иманярът. Като изумял заринал копката и припнал към дома си. – Край на сиромашлъка, ставайте! – вдигнал той жена си и децата си. – Липови ябълки съм търсел, а? Като ви позлатя сега, ще видите. Ст. Станчев, ПЯС, 43. – Ти да не мислиш, че от добро съм дошъл чак тука – премина пак от виното към откровение бай Ангел. – Голям сиромашлък беше. Майка ми умря, бяхме много деца... С. Северняк, ИРЕ, 200.