СИРÒПЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от сироп (във 2 и 5 знач.). Той [доктор Нанков] се носеше по градски, но лекуваше постарому с хинин и аспирин; слагаше вендузи, мажеше с йод, налагаше със синап. В редки случаи предписваше сладко сиропче с анасон. А. Гуляшки, ДМС, 36. Беше тихичък и непридирчив болен, майка му дори не разбра как изминаха толкова дни. Влизаше от време на време в стаята му, за да провери как е. Мереше температурата му, даваше му сиропче. П. Вежинов, Избр. пр II, 358. Няма да пия алкохол, ще си поръчам само сиропче.