СИРОТЍНА, -та, мн. -и, м. и ж. Остар. и диал. Сирота (в 1 – 4 и 6 знач.); сиротиня. Не ли са учените, които сбират помощи, за да се помогне що-годе на бедните у града им и насякъде, дето има петимни сиротини. Тем., 1881, кн. 2, 10. У нас нема ни закони, ни правда, ни човечество; нашата кръв пият секакви зверове, в агнешкото стадо вълци са овчерете. А кой ще за нас да са погрижи? Кой ще да отбрани нашата сиротина от тие вълци? Л. Каравелов, Събр. съч. II, 1965, 148. Първо либе кон тъкми – / заминава на чужбина, / мен остава сиротина. Мис., 1892, кн. 11, 694. А Тодора, сиротина, / сираче си останала, / и без татка, и без майка, / и без брата, и без сестра. Нар. пес., СбБрМ, 350.