СИРОТЍНКА ж. Остар. и диал. Умал. от сиротина. Сиротинка. Не помнеше ни баща, ни майка. И започнал животът на сиротинката ту при един, ту при друг чорбаджия. М. Кюркчиев, ВВ, 27. Изведнъж се досети, че малкият е пуснал рублата в джоба му, без да го усети. – Ах, муле с муле, ще му я върна. Дало си късмета на мене! Има ли на света пò сиротинка от него? А. Каралийчев, ТР, 187. – Цяла нощ пъшка, плака, та до зори. А призори утихна, огънят я надви. Какво да я правя? С какво да помогна на сиротинката? А. Гуляшки, СВ, 144. – Както убиха Митко, така и мене ще затрият тези изедници... Тъжно, мило ѝ стана на баба Милица за този мъж – сиротинка, дето няма нийде никого. К. Калчев, ЖП, 372.