СИРОТЍНСТВО, мн. няма, ср. Остар. и диал. 1. Сирачество; сиротство. Новият ден вещаеше нещастия, канеше се да изтръгне синове от майки, да раздели мъже от съпруги, обричаше децата на сиротинство и глад. А. Гуляшки, ЗВ, 112.
2. Бедност, нищета, мизерия; немотия, беднотия, беднота, сиромашия, сиромаш, сиромашлък, сирота, сиротия. – Златьо ле, стара войводо, / моли та сичка дружина / да ги направиш другари, / че нямат какво да ядат, / от сиротинство умират. Нар. пес., БНТв II, 260-261.