СЍРОТКА ж. Остар. и диал. 1. Сираче; сиротче, сиротинче. – Казвам си, бабо, не е редно!... Защо да е тъй! За всеки човек да има радост, а за сираците да няма нищо! Намислих, бабо, ето що. Ще отсека еличка [за Рождество Христово] и ще устроя на сиротките такава радост, догде са живи да помнят дядо Иосифа и поменават! Вит., 1929, кн. 3, 38. – Милинки мамини сиротки, аз ще скоро да ви оставя, аз ще умра. П. Р. Славейков, ИМ, 8.
2. Жена, която буди съжаление; клетница, сиромахиня, сиромахкиня, сирота, сиротиня, сиротица1, сирачка. Дожаля ѝ за невястата, като видя как я ритна кравата... Нали не е фатала, не знае сиротката. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 202. Един ден дошли у селото турци и Струма рекла да се скрие от них и фанала нагоре из сокаците къде реката. Мислила сиротка, ке вече се е спасила, и ка дошла до реката, еден турчин с изваден нож застанал пред нея. БНТв ХІ, 215.