СИРÒТНО нареч. Книж. 1. Като сирота (в 1 знач.), в сирачество. Не знам молитви наизуст: / родих се и живях сиротно, / и носих черен и проклет живот / на претоварено животно. Н. Хрелков, ДД, 287.
2. Прен. Самотно. Наоколо столчетата, поръсени със златни листа от брезите, стояха сиротно и не очакваха никого. Ив. Вазов, Съч. XI, 3. Матовото коледно небе нежно прихлупваше селото, в градината сиротно стърчаха тънките стебла на акациите. И. Петров, ОЗап., 36.
3. В нещастие, злочестина. Живей сиротно със своето сираче / живот неволен тя сега. Радей / по чужди къщи, бъхти се весден / и презнощ я на хурката заваря. П. П. Славейков, ЕП 1907, 98.