СИРÒТНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от сиротен. Сводовете на църквите и кулите на Трапезица се дигаха в бялото небе, премрежени от валящия сняг. Само поясът на Янтра се тъмнееше в дълбоките завои на дола ѝ под високите сиви скали. Картината беше пълна с тъга и сиротност. Ив. Вазов, Съч. XIV, 150-151. Усещането за човека като сам и сиротен е доловимо в още ред стихотворения [на Яворов]. Тази сиротност идентифицира човешката участ като „лист отбрулен“ в едноименното стихотворение. М. Димитрова и др., ЯЛБС, 79. Нашата днешна лирика се разви под близкото влияние на символизма. В нея преобладават настроения на самота и сиротност. П. Анчев, СЯ, 100.